Литературен разбор: “Готина и луда”

“Искреността е източник на всяка гениалност.”
Лудвиг Бьорне

 

Даже тези, които не са толкова запознати с българската поезия, знаят, че поп-контесата Гери-Никол всъщност е един от образите, които сами по себе си дават значение на съвременната българска литература, която носи елементи на революция в себе си. Представляваща фонтан от емоции, перипетии, възходи и падения, лириката на примадоната Гери-Никол заклюва читателя във водовъртеж от моменти на осъзнаване, които са предизвикани от дълбокото ниво на философски разсъждения в нейните творби. “Момиче като мен”, както може би помните от тук, е една от най-иконичните творби на поетесата, представляваща пълен портрет на нейната специфична жанрова обагреност, докато “Готина и луда” е новият лъч светлина, появил се във вече потъмнелия макрокосмос на изпълнителката.

Кляп, кляп, кляп (Clap, clap, clap)

Още в сантименталното си и откровено обръщение към читателя Гери-Никол успява умело да приложи придобитите си маркетингови знания и да го изправи на крака, за да я посрещне с ръкопляскания. Без да пие от извора на свидеността и скромността, княгинята, седнала на българския музикален трон, сполучва да призове верните си фенове да отдадат почит към нея по подобаващия начин. Тя не само успява да улучи една от характените особености за вълшебството на нейното творчество, контактът с читателя, а и успява да събуди у него загадъчно чувство за това какво предстои да се случи. Сякаш поетесата досега не е могла да разпери своите криле и вече най-сетне е готова да изкаже именно онова, което досега я е мъчило:

Откачена съм била, кво ми се надуваш?
Да не съм ти жена?
Ше ти покажа кой е шефът на мига.
Аз, много ясно, запомни ме така.

Гери-Никол, в лицето на притежател на непосредствен усет на поет, червъсто успява да долови тънката граница между предупреждението и директната заплаха. Въпросите в себе си съдържат агресия, а съобщителните изречения съдържат категоричност. Отново страшно яростно тя посочва истинския проблем – мъжът, който стои срещу нея, очевидно не знае кой е шефът и това е на път да се промени. Гери-Никол успява да остави след себе си една изповед, която е толкова грандиозна, изненадваща и дълбока, че даже човек с находчивостта на Криско не би могъл да достигне до нея. В своя епичен хит, Георгиева определено е тласната към личностното творчество, което само говори за това колко непонятно е нейното самопризнание – тя тепърва започва да говори, а вече е казала толкова много.

В песента й чуваме един толкова нов и изпълнен със сила човешки глас, който е готов да извика даже отвъд стените на G-N Music Label – гласът на онази, която е готова да признае, че е готина и луда:

Да, ще бъда много готина и луда.
Такава съм, това не е заблуда, не!
Мога да съм нежна и груба.
Готина, яка и много откачена.

Отново в търсене на човешкото в себе си, иконичната поетеса Гери-Никол предприема първата стъпка към достигането на върха на нейния лирически патос, който виждаме по-късно в творбата. Тя успява да прекрачи прага на творческата личност, която е самата тя, и достига до най-човешкото в себе си – нейната същност. Прилагайки стадо от метафори като “готина” и “луда”, Гери успява да подготви читателя за великия оксиморон на нейната творба – това, че тя може да бъде “нежна и груба”, което паралелно обяснява и нейната теза – готиното е нежно, а лудото е грубо. Отърсвайки се от филтъра, който тя сама е създала, поетесата успява да пречупи стигмата и да каже “това не е заблуда, не!”. Разгледано само, това може да бъде тълкувано по два начина: Гери-Никол или е преоткрила себе си, или е решила да прекрати договора си с Криско. Всички вече знаем обаче, че това се случи непосредствено след пускането на втората й култова песен, “Момиче като мен”.

Влизам като на шега
Sex on the beach, коктейла на нощта
Затвори тая уста
Преглъщаш канела, но не гордостта

Как в тази творба толкова ясно виждаме вплитането на свръхчовешкото и свръхличното? Как рачитаме мисълта на един мислител-революционер и как превръщаме позитивната ярост в идеал? Именно за да ни обясни това, Гери-Никол “влиза като на шега”. Сръчното и вече добре познато творене на авторката претърпява трансформация и тя споделя за коктейла на нощта “Секс на плажа” със своите читатели. Съдейки по нейната предистория, всеки човек с дар за извличане на изводи би заключил, че в последния месец на лятото Варненският плаж се е превърнал в място за изливане на плътски вълнения, а не на морски такива.

Мощната символика на кралицата на българската поп-сцена проличва и в тази творба. Преглъщането на канела пробужда у читателя чувство за леснота и го подсеща, че преглъщането на гордостта всъщност е много по-трудно от преглъщането на каквато и да е друга субстанция, макар и тази субстанция да е трудната за преглъщане канела. Разочарованието на Гери-Никол от принципите на нейния любим, който не може да затвори “тая уста” продължава да бъде символично изразявано, като по този начин тя постига имплементирането на още една препратка към нейния живот, а именно предишната й песен, I’m The Queen:

Мога да бъда лимон или медче
Кво ти се пада, тегли си късметче
I’m the queen, но ми го няма царя
Яката дупара – респект или шамаря

Лимонът, като символ на неприятното, и медът, като символ на приятното, изкусно се вплитат, за да създадат вкусът на красотите на Гери-Никол. В зависимост от това с какво се е хранила, те могат да бъдат или сладки, или кисели – точно като нейната същност. Закостенялостта на ежедневието е това, което тя най-много мрази в света, и именно заради това тя предлага на своя ухажор да изтегли едно късметче, което само по себе си носи символика на изненада. Намекът, който тя прави с “I’m the queen, но ми го няма царя” ясно отправя съобщението: намирам се на безлюден остров и имам нужда от кораб, който да акостира на бреговете ми. И времето е дошло: поетесата най-сетне отваря своите крила като внушава представата за физическа красота и сила; яката дупара – образ на респект или на бой с шамари.

Яката дупара, яката дупара
Кой ше я бара?
Яката дупара, яката дупара
Кой ше я бара?

Реторичното обръщение на стихоплетката извиква идеята за физически контакт. Някак си “високомерна” със съзнанието, че е физически красива и нравствено неотразима, контесата всъщност прави едно много силно политическо обръщение: гола или облечена, ако е яка, дупарата става за баране. Именно това революционно откритие е докарало много икони на феминизма и еманципацията до философията, която виждаме и днес навсякъде. От суфражетките, та чак до Хилъри Клинтън, ние ставаме свидетели на това, че свободата на дупарата всъщност е синонимна със свободата на словото.

Както всички вече знаем, в лириката на Гери-Никол Георгиева може да бъде открито не само жанрово разнообразие, а и умела работа със символи и елементи на съвременната политика, социална антропология, филология и реторика. През цялото време тя запазва една силно развълнувана емоционалност, засилена от личностно прозрение, което пък от своя страна води до връхната точка на творбата. Въпреки множеството отговори на даже незададени въпроси обаче, читателят остава все по-заплетен в своите мисли и несдържано продължава да пита даже себе си: А яката дупара в крайна сметка кой ще я бара?

До скоро!

07.12.2016: Очаквайте ревю на песента на живо в Snapchat на @hristostancheff